Нева Мичева | Рецензент

Подреди резултатите по

                 

Нева Мичева (1973)

има магистърски степени по италианска филология (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и по журналистика (в. El Mundo, Мадрид).

Сред авторите, които е превеждала, са Примо Леви („Периодичната система“), Дино Будзати („Шейсет разказа“, „Коломбър“, „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“), Мануел Пуиг („Целувката на жената-паяк“), Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“, „Американски лекции“, „Марковалдо“ и „Разполовеният виконт“), Антонио Табуки („Твърди Перейра“ и „Изгубената глава“ на Дамашсену Монтейру), Хуан Пабло Вилялобос („Пир в бърлогата“).

Сред театралните ѝ преводи, поставяни на българска сцена, са пиесите на Жорди Галсеран („Методът Грьонхолм“, „Канкун“, „Бурунданга“, „Дакота“, „Разговори с мама“), Серджи Белбел („В Тоскана“, „След дъжда“), Хуан Майорга („Облогът на Паскал“, „Момчето от последния чин“, „Хамелин“), Марк Креует („Едноокият цар“), Кристина Клементе („Семеен съвет“), Иван Вирипаев („Илюзии“).

Грижи се за поредицата „Кратки разкази завинаги“ на „Жанет 45“, за която също така превежда: „Телефонни обаждания“ – първата книга на български език на Роберто Боланьо, „Черната овца“ и „Събрани съчинения“ на Аугусто Монтеросо, „Центурия“ на Джорджо Манганели.

През 2014 г. получава Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода на „Центурия“ и „Стихотворения на Сидни Уест“ на аржентинския поет Хуан Хелман.

Нева Мичева отразява филми и фестивали за Българското кинообщество и поддържа рубрика за писма в интернет медията „Тоест“.

Най-нови книги