"Дни на самота" от Елена Феранте | Електронна книжарница Booklover

Дни на самота

Превод от :
Година на публикуване
2009
ISBN
978-954-529-701-4
Брой страници
192
Корица
Мека корица
Тегло
220 g
Широчина
130 mm
Дължина
200 mm


Олга, щастливо омъжена майка на две деца, съвсем неочаквано се оказва изоставена от мъжа си. Следва разкритието за една продължителна изневяра, шокът от загубата на сигурния и улегнал семеен живот. На фона на аристократичния и сдържан пейзаж на Торино неаполитанката Олга използва дългите дни на самота, за да потърси дълбоко в себе си обяснение за внезапната криза и да излезе от блатото на депресията. На помощ й се притичва безличен и стеснителен съсед, който се оказва виртуозен музикант...

..........

Нужно ли е една книга да има лице? Глас? Присъствие, което да получава наградите по все по-многобройните литературни фестивали? Елена Феранте не се подчинява на подобна нова тенденция, но не бяга от онези, които навлизат в нейния свят, нито пък използва това „отсъствие“, за да го превърне в повод за светска клюка.

Изискана и елегантна писателка… А ако тя беше привлекателна, красива, чувствена, повече или по-малко щяхме да повярваме на нейните описания на борбена жена, амазонка и боркиня, която натоварва света на раменете си и го понася независимо от цялата болка? А ако това не беше София Лорен на литературата, а някое слабовато човече, нима щяхме да сме разочаровани? Според някои тя е живеела в Гърция, а после се е преместила в Торино. Като героинята в книгата „Дни на самота“, която излиза десет години след първия й роман…

Елена Феранте и Вирджиния Улф доста се различават по стил и мелодика на разказа. Но и двете са движени от желанието да проникнат във вътрешността на душата. По-лесно би било да се сравни писането на Феранте с това на Симон дьо Бовоар заради ясния, откровен стил, може би тъкмо затова силен и наситен. Стилът на виковете, които най-сетне се освобождават. Потискани, сдържани и после изведнъж отприщени в болката, в празнините, които могат да се запълнят… Затова романите й може да се считат за трилъри на душата, търсещи сенките в хаоса от страхове, със смелостта за едно пътешествие до дъното, в което единственото спасение е да преоткриеш себе си.

В едно свое интервю на въпроса защо е предпочела да не става публична личност Елена Феранте отговаря така: „Заради едно малко невротично желание за недосегаемост. Усилието от писането докосва всяка точка от тялото. Когато книгата е завършена, сякаш сте били обискирани без никакво уважение и нямате друго желание, освен да си възвърнете целостта, отново да станете човекът, който обикновено сте – в действията, в мислите, в езика, в отношенията. Впрочем публична е книгата: там е всичко, което имаме да кажем. Днес вече кой се интересува личността на писателя? Основното нещо е свършената работа.“ 18 март 2003 www.italialibri.net

..........

„В ръцете на писателката Елена Феранте да бъдеш изоставена не е пасивно състояние. Тъкмо напротив, то тласка героинята на „Дни на самота“ към най-интензивно изживените седмици от нейното съществуване…“ Literary Review, Radhika Jones

Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne.

EACEA Culture


Най-нови книги