* Излиза на 27.05.22 г.
Най-интересното, най-живото и истинското се случва винаги някъде помежду, в безкрайно дългото пограничие.
— Олга Токарчук
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище – нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия.
Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото.
Франц Фрост сънува несвои сънища, кошмари, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността.
Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде.
Ерго Сум бил ял човешко месо, а "всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк".
Ясновидеца вижда бъдещето – страшно, мъртво и пусто.
Криша от Кооперативната банка чува в ухото ѝ да се обажда глас – мъжки, приятен и чист.
Кумернис, добродетелна и красива девойка, отказва да се омъжи за избрания от баща ѝ жених и тогава става истинско чудо: Христос ѝ дава своето лице.
Марта… Марта съществува само през лятото…
Този фасетъчен роман помества в кутийките на смисъла историите на хората от едно погранично градче, преплита ги със сънища, рецепти, натурфилософски наблюдения, видения на ръба между будността и сънуването, добавя житието на една светица и вплита нейния образ в агиографията на всекидневието. Историите опитомяват пространството и очертават границите му.
Границите. Но в този роман границите са не само географски, видими, а и безплътни, вътрешни, граници, които ни помагат да пренаредим живота и ни създават измамното усещане, че го контролираме. Дават ни надежда, че ще го разберем.
