Ромеро е пътувал много и това личи в неговите стихотворения. Лирическият герой може да бъде ту в Богота, ту в Чикаго, ту във Венеция, ту да се остави на вълните на Егейско море. И да, съвсем очаквано, пътуването се оказва определящо за човека в тази поезия. Движението, неспирането, желанието за полет – реален и на духа, изграждат личността му.
В стихотворенията се търсят и основанията на самата поезия. „Защитава“ се нейната важност за света, за истината, за опазване на човешкото. Разбира се болезненият път, който често поетът трябва да извърви. Това, че често е „осъден“ на вечна болка. Но това е и болката на хората, която той е способен да приеме и носи.
В поезията на Ромеро ще открием и конкретни социални измерения – особено в тези, свързани със собствената му страна. Тя обаче е и „разговор“ със събратя по перо, отдава почит на учителите, не крие собствените предпочитания на поета – Селин, Паунд, Бродски, Кавафис, Елитис
Фигурата на Армандо Ромеро е представителна за поет и писател, който търси себе си чрез литературата и пътуванията. Поет, писател и ерудит, който обединява различни култури, един космополит, чийто дом е литературата и който се чувства навсякъде у дома си. Подборът ни тук е опит да се отрази многообразната палитра на поетиката на Ромеро. Армандо Ромеро е изключителен ерудит, но и поет създал собствен оригинален стил в резултат на поетическита си ерудиция.
— Ирен Иванчева
