Карол Давид е родена в Монреал през 1954 г. в семейството на преселници от
Италия. Поетеса, романистка, авторка на кратки разкази, преподавателка по
литература. Поетическите ѝ произведения привличат вниманието на критиката и
читателите още с излизането на първата ѝ стихосбирка през 1986 г. Всяка една от
следващите ѝ 18 книги печели награда или е номинирана за награда. Със своето
творчество тя се утвърждава като една от водещите фигури на съвременната
литература на Квебек.
„Импала“, построен като модните след войната фоторомани, е първият ѝ роман, излязъл в Монреал през 1994 г.
Героинята и повествователка на романа „Импала“, Луиза, е отгледана от леля си,
след като майка ѝ е осъдена вместо баща ѝ за извършено от него убийство. Израснала
без родители, един ден научава, че майка ѝ е в затвора, и започва да ѝ ходи на
свиждане, за да открие колко са чужди една на друга. Не след дълго майка ѝ се
самоубива и всяка година баща ѝ под нова самоличност полага по една роза на гроба ѝ.
Веднъж Луиза го издебва и се запознава с него. Това преоткриване на баща ѝ, който
винаги е бил една химера, не може да не доведе до трагичен край.
Заглавието на романа идва от марката на колата, която майката е карала, докато
Луиза е била дете – шевролет „Импала“, кръстен на вид пъргава африканска антилопа.
***
Тази импала ще направи голям пробег. Двигателят ѝ се върти на бързи обороти,
а зад волана стои писател, истински...
—Пиер Каюет, „Льо Дьовоар“
Това е книга за Италия, малката, мегаломанската, излязла направо от
въображението на Северна Америка по време на разцвета на фотороманите. Една
романтично-мафиотска, благочестива емигрантска Италия, вярна до смърт на Рудолф
Валентино и на ла фамилия, разбита или не. И ние отгръщаме страниците след нея с
изострени сетива, зашлевявани от тези глави, къси и силни като чаши концентрирано
еспресо.
—Мари-Клод Фортин, „Воар“
Такава е силата на този изключителен роман, в който всяко изречение, всяка
дума са обмислени и претеглени, дори когато става въпрос за описване на
непоносимата подчиненост на жените спрямо желанието и властта на мъжете. В
„Импала“ се наблюдават всички съставки както на стар детективски филм, така и на
ужасна мелодрама, само че заснета с класическата строгост на Бергман.
—Режиналд Мартел, „Ла прес“
