Най-добрата дебютна книга, която съм чел от години.
– Карл Уве Кнаусгор
Глазгоу от началото на 80-те, в разгара на тачъризма, когато хиляди хора остават без поминък и са обречени на бедност. Агнес Бейн винаги е очаквала повече от живота, но така и не става любима жена и живее красиво само във въображението си.
Дебютен роман, който се чете като шедьовър.
– „Уошингтън Поуст“
Мъжът ѝ я изоставя и не след дълго тя се озовава с трите си деца в бедняшко миньорско селище, където постепенно се пропива. Децата правят всичко възможно да ѝ помогнат, но после едно по едно я напускат, за да се спасят. Не я предава само малкият впечатлителен Шъги, който до последно се надява да се измъкнат от недоимъка и ужаса на алкохолизма.
Награда „Букър“ за 2020 г.;
Финалист за „Националната литературна награда“ на САЩ за 2020 г.;
Най-добра книга за 2020 г. според „Тайм“, „Икономист“, „Таймс“, „Индипендънт“, „Къркъс Ревю“, „Бъз Фийд“.
