"Археологически разкопки" от Иван Цанев | Електронна книжарница Booklover

Археологически разкопки

Автор
Издателство
Език на изданието:
български
Година на публикуване
2021
ISBN
978 619 186 663 2
Оформление
Красимир Апостолов
Брой страници
128
Корица
Твърда корица


Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев

по повод 80-годишния му юбилей

Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).

*** 

За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…

Никола Иванов, 2006  

 

НОВА ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА

 

Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа

и не насън ще видя, а наяве –

човек ли, червей ли в сърцевината нежна

на моя утрешен живот се спотаява.

Но краят на едва разлистената приказка

не се провижда, тъмен е за мене

и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска

да стана градинар на три съдби зелени.

Три семчици посях и вече с трепет

подслушвайки потайната природа,

ще бдя над своите издънки, докато укрепнат

и пътя до тичинковия кръстопът избродят.

Не падна ли вдън лятото прекършен,

сломен от толкова усилия родилни,

ще чакам приказката за живота да завърши

наесен посред ябълковите градини.

Да вкуся и това – от някой клонест купол

да капне златно мигче и да ме уцели.

А после, после нека ме затрупа

небесното дърво със ябълките си узрели.


Най-нови книги