"Творения" от Велимир Хлебников | Електронна книжарница Booklover

Творения



Томът включва:

Менеси
Стихотворения
Поеми
Драматургични произведения
Свръхповести
Проза
Статии, възвания, утопии
Дъските на Съдбата
Бележници, писма

Думи за Хлебников

ГЕНИЯТ ВЕЛИМИР ХЛЕБНИКОВ – ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЪС СВОЯ КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

  

Най-новият том в обем от 700 стр. на издателство ”Факел експрес“ излезе от печат. Наречен е по волята на автора си – гениалния руски поет от началото на миналия век Велимир Хлебников (1885 – 1922) – ТВОРЕНИЯ. Съдържа стихотворения, поеми, драматургични произведения, проза, свръхповести, утопии, статии, възвания, писма и дневници на един творец, който напоследък руската критика все по-често нарежда до името на Пушкин и определя като най-големия лироепически поет на руския ХХ век. Обявяван от съвременниците си още приживе за ”Колумб на нови поетически мате­рици“, ”Лобачевски на думата“, ”конструктор на звездния език“, ”велик гений на съвременността“, ”Председател на Земното Кълбо, ”крал на времето“ и сам себе си нарекъл ”бъдеянин“ и ”часовникар на човечеството“, Хлебников, както пише друг поетичен гений – Осип Манделщам, ”си играе с думите като къртица под земята“ и ”е изровил в земята ходовете на бъдещето за цял век“.

Две са страстите, които поглъщат изцяло този обладан от духа на откривателството творец – Словото и Числото, и днес ние трудно можем да твърдим на коя от тях той е бил по-отдаден и коя смята за смисъл на живота си.

Още с първите си стихотворения и теории за езика Хлебников къса предизвикателно с една велика литературна традиция, призовавайки – заедно с Маяковски – имената нейните най-непоклатими авторитети да бъдат изхвърлени от ”парахода на съвременността“. И създава в преносния и буквален смисъл нов поетичен език, който в най-чистия му вид той нарича ”заумен“ или ”надсмислов“ и чиято крайна цел е ”думата за самата дума“. Владее с еднаква лекота и класическия стих, и свободния – във време, когато знаменитите ”Стръкчета трева“ на Уитман руската критика нарича ”роман“.

И днес още новоизлюпените родни авангардисти са на светлинни години от свободата на неговото мислене и поетически изказ, от размаха и дълбочината на съвършените му като образи и техника поетични редове. Независимо от формата им.

”Аз съм пил от чашата на Моцарт – предсказва собствената си смърт Хлебников и умира едва на 37 години в едно затънтено новгородско село. Като изключим участието му в един от походите на Червената армия в съседен Иран, Хлебников не напуска пределите на Руската империя, чиято гибел предрича с астрономическа точност пет години преди избухването на октомврийската революция през 1917 г. Само поемите, които написва, са над 40! Да не говорим за хилядите още стихове и редове на изумителното по своето жанрово разнообразие творчество, което и до ден днешен не може да бъде събрано, обработено и систематизирано от цели научни колективи и редколегии. Достатъчно е да посочим научно-философския труд ”Дъските на съдбата“, който той пише през целия си живот и който още не е видял бял свят в родината му. Именно в този свой необикновен труд поетът обосновава теоретично и извежда формулата на своя живот – Закона на времето. Открива го, както сам пише, на 17 декември 1920 – датата, на която сто години по-късно излиза на български език това единствено по рода си негово издание в прекрасното художествено оформление на Кирил Златков. Първото отделно издание на Велимир Хлебников у нас…

Защо ”първо“ и защо едва днес, цял един век след смъртта му, и то в България, където с отделни свои сборници или дори с многотомни издания са представяни стотици съветски ”гении“?

На този въпрос се опитва да отговори в своя послеслов съставителят, редакторът и издателят на тома поетът Георги Борисов, който е и преводач на немалка част от стиховете, драматургичните и прозаични текстове в него. Другите участници в преводите на тома са известните български поети и преводачи Кирил Кадийски, Бойко Ламбовски, Надя Попова, а на Иван Тотоманов дължим блестящите късове художествена проза.

Гениален научен провидец, Хлебников изпреварва идеите на Айнщайн, Хайзенберг и Луи дьо Бройл, отхвърля съществуването на ефира, върху което е била изграждана теорията за светлината, пръв заговорва за пулсациите на слънцето; без да знае за откри­тията на Бер, се досеща за изначалното биологично число, предс­казва лазера и съединява времето и пространството в творчеството си, като години преди Айнщайн да изведе математическата си фор­мула, нарича теорията на относителността ”вяра на четирите из­мерения“.

Поетът Константин Ваншенкин оприличава творчеството му на ”отворен магазин без продавачи и касиери, където всеки влиза, когато си пожелае, и си взима, каквото поиска“.

Яростен противник на казармените порядки и войните в човешката история, който не иска да се примири със смъртта и най-чистосърдечно вярва във възможната победа над нея някой ден, Хлебников е автор не само на дълбоко поетични, но и на пророчески в своите анализи и положения социални утопии. В ”Лебедия на бъдещето“ той развива идеите си за бъдещата държава на поетите и учените, която трябва да разреши по мирен път обществените противоречия и да осъществи световната хармония. За неин първи Председател е избран той – Велимир Хлебников. Дори вече си е набелязал малък пясъчен остров в Каспийско море, където ще се състоят срещите между председателите и членовете. Попитали го: как ще се прехранват? Той отвърнал: с продукти.

Какво ще ядат, на какъв език ще говорят, как ще разпространяват декретите – това са само досадни подробности от великата игра на живот. Ами как! – ще говорят на ”звезден език“, а решенията си ще излъчват по радиото, направо от острова. За тази цел Велимир е решил да организира и ”Съюз на изобретателите“...

При цялата граничеща с безумието фантастичност обаче утопиите му са винаги ориентирани към науката и се опират до голяма степен на утрешните й постижения. Поразителни в това отношение са статиите му, включени в настоящето издание. В една от тях, озаглавена ”Ние и сградите“, Хлебников описва с вещината на професионален архитект с необуздано въображение немислими за неговия съвременник градове на бъдещето; в друга предрича появата на днешния интернет.

Връх на неговите усилия обаче и дело на живота му – извън необяснимата му за мнозина поезия, естественонаучни и филологични трудове – е прочутият му Закон на времето.

Времето, пише Хлебников, е особена невидима форма на пространството и като него може да бъде изобразено на карта, на която миналото и бъдещето ще представляват просто очертанията на изминатия и предстоящ път. ”Всяко събитие – пише той – след определен брой години си има своето противосъбитие. Т.е. след 3n дни събитието се превръща в своята противоположност, победата се сменя от поражение, а след 2n дни ”усилва своите числа“ и отбелязва положителен напредък. А щом в резултат на математическите изчисления бъдещето стане прозрачно, чувството за време изчезва и то заприличва на поле отпред и поле отзад, превръщайки се в своего рода пространство“.

”Така – завършва поетът, а заедно с него и този кратък текст за него – се променя и отношението ни към смъртта: ние сме на прага на света, в който ще знаем деня и часа на нашето повторно раждане, когато ще гледаме на смъртта като на временно окъпване във вълните на небитието.“


Най-нови книги