Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит.
Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар – достигнал вече възрастта на равносметките – говори за еволюцията си на писател и анализира творбите си: как са се родили кронопите и някои от ненадминатите му разкази, какъв е замисълът на „Игра на дама“ и как е бил написан.
В тази нова среща с Кортасар читателят ще открие великия преподавател с неговата непринуденост и близост, интелектуална почтеност, въображение и прецизност. Онзи Кортасар, когото не познавахме досега – човека, който влиза с усмивка в аудиторията.
