Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без да съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве.
