"Девети дом" от Мая Дългъчева | Електронна книжарница Booklover
8 лв. Български автори
6.80 лв.

Девети дом

Издателство
Език на изданието:
български
Година на публикуване
2010
ISBN
978-954-491-637-4
Оформление
Капка Кънева, рисунки - Иван Димов
Редактор
Гриша Трифонов
Брой страници
90
Корица
Мека корица



В изкуството, както и в живота, често се случва двама творци да се срещнат и разминат, без да се разпознаят. Има обаче щастливи изключения и "Девети дом" е едно от тях. Той приютява стихове на поетесата Мая Дългъчева и техни визуални реплики с елементи на вчувстване от художника Иван Димов. "Девети дом" е къща и плод, махало и аксесоарно допълнение, бездна и урок по история, разказан от бивши ангели. Казано иначе, "другата приказка" - от образи, повикани от думите, за да им придадат нов смисъл.


„Поезията принадлежи на въздуха. Не на този, който дишаме, а върху който резбоваме с дъх - този, който крепи с невидима сила котето на върха на дървото, този, който слиза в дълбоки пещери и бездни - въздухът, за чиято сила само можем да предполагаме. Поезията никога не е била и не може да бъде писане. Тя е спасителна операция, сонда на дъното на съзнанието и думите, които понякога вадим, спасяват и самите нас, и бъдещето.Такива мисли се реят в главата ми, докато прелиствам “Девети дом” – последната книга на Мая Дългъчева.

...Мая влезе в поезията с безшумен трясък, детско, женско, чисто, зряло, лирично, песенно, драматургично и приказно. Тя посегна към много жанрове и роли и успя. Оживя ги. Но това, което най-много умее, е да приближава, да стига и да остава пътьом.”                                                                                                               

Николай Милчев 


„Третата “възрастна” книга на Мая Дългъчева “Девети дом” е радост за всички, които ценят и обичат истинската поезия и истинското в поезията и в литературата. Една от отличителните черти на тази истинска поезия е наличието на личен поетичен език, умението да се превръщат изтъркани от употреба думи в току-що сътворени, като се разполагат в парадоксален контекст, и с това им се придава неочакван смисъл. 
Има писане на нивото на думите. Има писане на нивото на значенията, обръщането на тези значения с хастара навън, и по този начин – постигане на скритото двойно дъно и на думата и на значенията й. Такива новооткрити поетични острови има в книгата на Мая, има силна, необуздана емоционална енергия, успешно обуздавана в стиха, укротена в стиха, и успешно трансформирана в плодотворна поетична енергия.
Мая Дългъчева умее да постига не само емоционалната, но и смислова плътност на текста. Нивата му се разлистват постепенно, отварят се като цвят, докато не усетим в пълна мяра непознатият им, особен, принадлежащ само на нейните думи, на думите на Мая, аромат.”

Валентина Радинска



„Мая Дългъчева не е поетеса.
Тя е български поет.
Да избереш да си поет е спор с вечността, не махленска дрязга със съвремието.
Да си жена и да си поет е двойно по-трудно.
Пред нас стои чудесен български поет.” 

Александър СЕКУЛОВ

 


Най-нови книги